Общо показвания

неделя, 23 януари 2011 г.

Започни от себе си

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

вторник, 18 януари 2011 г.

ПИСМА ДО СЕБЕ СИ

          
Първо писмо
Хуманитарна криза

  Мислех в началото да ги нарека"Писма до българите", но реших, че става много библейско. Нямам намерение да поучавам, наставлявам и нравствено извисявам... Освен това никога не съм казвал „(те) българите”. Напротив, винаги казвам „Ние българите” или „аз българинът”.  Така докато размишлявах, задавах си въпроси и търсех отговори, реших да опиша всичко това в нещо като поредица от писма.
   И ето ме тук: вървя и наблюдавам. Наблюдавам хората, улиците, лицата на хората, небето, походката на хората, сградите, живота на хората. И размишлявам. Задавам си въпроси. Как така нещата се „закучиха”. Защо от кривата на икономиката на нас все ни се случва низходящата графика. Защо  ни разболяват и убиват (Здраве-опазването и НЗОК), защо ни грабят и  унизяват (Правителството и Органите му),защо всички са ни отписали (и Бог, и Европейския Съюз)?Защо всеки финансов или икономически трус, който навън преминава за година - две, при нас задължително     води до хуманитарна криза.Отчайващо много хора са доведени до абсурдната ситуация да не смогват да  платят за насъщния си, за комуналните и здравни услуги или дори да загубят покрива над главата си.
      Защо, защо, защо…
    Задавах си тези въпроси, задавах си и много други въпроси,после се заслушвах в долитащите в мен и около мен отговори.                
      Търсех, търсех, търсех…
    И един ден отговорът дойде. ПРАВИЛАТА ВЕЧЕ НЕ РАБОТЯТ, СИСТЕМАТА НЕ ПРОСТО Е ПОВРЕДЕНА, ТЯ Е ПОТРОШЕНА! Ние живеем сред останките и прахоляка на икономи-ческа и социална система, създадена преди 2 столетия. Про-гресивна и новаторска за времето си, тя вече е извървян етап. Симптомите се наблюдават от доста време, в началото само от специалистите, а сега вече и от обикновените хора. Виждаме как тази руина постоянно генерира корупция, престъпност, борсови и финансови измами, шоу, реалити програми и бездуховност. И това се случва не само в третия свят или България, а и в доскоро „белите” държави. Появява се въпросът:какво правят хората на върха? Нима не виждат?
   Разбира се, че виждат, нали те ни причиняват всичко това. Време е да разберем: управляващите си имат свои планове за бъдещето. И те не включват нас, „обикновените” хора.
   Тогава?
   Изход има. Ако успеем да променим възгледите си, някои от ценностите и правилата си, ще открием тук, до нас, цял нов набор от правила, които са по-подходящи за новите хора. Хората, които искат да живеят достойно, щастливо и осигурено.
   Как да стане това? Продължението следва…

четвъртък, 13 януари 2011 г.

20 Стъпки за изграждане на оптимистични навици


1. Осъзнай, че имаш силата да правиш положителни промени в своя живот и че твоят живот влияе на живота на другите.

2. Очаквай най-доброто.

3. Напомняй си за какво си благодарен – всеки ден!

4. Живей в настоящето.

5. Имай желанието да се разделиш с предразсъдъците за себе си и за света.

6. Не забравяй, че това, което се е случило в миналото, няма непременно да се случи отново.

7. Бъди постоянен, вярвай в себе си и отстоявай правата си.

8. Приеми, че загубите, разочарованието и провалите са част от живота, но не целия живот.

9. Направи си списък с вдъхновяващи и мотивиращи цитати.

10. Когато правиш планове, вярвай в тях!

11. Винаги намирай време да се информираш за добрите новини по света.

12. Грижи се за здравето си!

13. Не се затваряй в спомените от миналото или в мечти за бъдещето – фокусирай се върху днешния ден, колкото и да е трудно.

14. Отърви се от дразнещия звън на будилника и го замени с приятна мелодия за събуждане.

15. Бъди отворен за нови идеи и ситуации. Старите навици често замъгляват мисленето и влияят на правилните оценки.

16. Помни: нещата се променят! Всичко се променя и е по-добре да приемеш този факт, отколкото да се съпротивляваш.

17. Вместо да се тревожиш за нещата по принцип, потърси конкретни решения на конкретните проблеми.

18. Спри да приемаш всичко твърде лично. Не превръщай всичко, което се случва около теб, в личен проблем.

19. Бъди щедър и помагай на другите.

20. Води си дневник – не само в лошите, но и в добрите моменти!”


вторник, 11 януари 2011 г.

Най-забравената тайна на успеха

Замисляли ли сте се някога колко много хора вярват, че щастието и успехът не са лъжица за тяхната уста? Че богатството, успешната кариера, признанието на околните…и въобще всички материални и нематериални блага, всичко, което определяме като успех…е нещо прекрасно – но те не са достатъчно добри за него. По ред причини, повечето от които са от познатия ни репертоар: „Аз не съм толкова богат (умен, красив, можещ…списъкът е безкраен), колкото тези успели хора!“. Имам една изненада за вас – просто продължавайте да четете и ще разберете коя е най-забравената тайна на успеха!
Едва ли четящият тези редове не знае как се правят деца. А ако още вярвате в историята за щъркела – ще трябва да отворите някой учебник по биология преди да продължите по-нататък. Като пропуснем „веселата част“ (нали мъжете все сме обвинявани, че не наблягаме достатъчно на foreplay-а) – всеки от нас е започнал живота си от една оплодена женска яйцеклетка. Оплодена не от кого да е, а от г-н Сперматозоид. Да, той е много важен. И много специален. Защото:
Оплождане (на латински: Fecundatio), се нарича процесът, при който в яйцеклетката прониква сперматозоид. Започва да се формира нов индивид, това е началото на бременността. Зачеването е сложен процес. В месечния цикъл на жената, единствено по време на овулацията може да се осъществи зачеването. А овулацията е много кратък период от време. Шансът на жената да зачене се свежда в рамките на 12 – 24 часа. Не винаги обаче нещата са толкова прости. За да се осъществи зачеването са нужни: – годна яйцеклетка – качествен сперматозоид – точното време Понякога сперматозоидите не пристигат навреме до яйцеклетката, не преживяват достатъчно, нямат нужната концентрация. Далеч не е вярно твърдението, че един сперматозоид е достатъчен, защото в естествени условия са нужни милиони сперматозоиди, които помагат на този „един“, като атакуват този комплекс и самата яйцеклетка, за да я „предразположат“ да поеме сперматозоида“. Понякога зачеването, може да не доведе до нормално развитие на бременността. Има няколко причини: – Яйцеклетката се отделя от фоликула (намиращ се на повърхността на яйчника), обградена от стотици клетки. В редки случаи този комплекс може да не съдържа яйцеклетка – „кухо яйце“. – Не винаги яйцеклетката се опложда правилно. Понякога пропуска повече от един сперматозоид, като резултатът е неразвиващ се ембрион или спонтанен аборт в ранен етап, много преди теста за бременност. – Не винаги лигавицата на матката е готова да посрещне ембриона и да му „позволи вгнездяване“ или т.нар имплантация. 
С други думи – за да се родим, 8-9 месеца преди самото събитие са се случили невероятни съвпадения от благоприятни условия, за да можем да бъдем заченати. Но това не е всичко! (Хайде и аз като в Телешопинг-а, но наистина има и още нещо много важно). Когато мъжът „изстреля“ спермата си във влагалището на жената, г-н Сперматозоид не е сам. Напротив! В този „изстрел“ се съдържат средно около…20 милиона сперматозоиди! Нека да повторя: двадесет милиона!!!
И всичките тези палавници се състезават кой пръв да стигне яйцеклетката и да стане Номер Едно. Но успява само един – г-н Сперматозоид. Това е като да спечелиш състезание, в което участниците са били поне 20 милиона. Или да те назначат на работа измежду 20 милиона кандидати за същата длъжност. Или…мисля, че вече схванахте идеята. Ако не сте – ето ви и още едно сравнение. Шансовете да спечелиш от тото или от лотария се оценяват приблизително на 1:1,3 милиона. Шансът от всичките участници в състезанието точно „вашия“ сперматозоид да спечели са ни по-малко, ни повече 1:20 милиона. Е, сетихте ли се вече накъде бия? Всеки от нас е обречен на успех още преди раждането си. Защото всеки от нас е бил този г-н Сперматозоид. И е спечелил най-важната битка в условията на най-лютата конкуренция. Това е и най-забравената тайна на успеха: успехът ни принадлежи! Не само от мига, в който сме се появили на този свят, но – както надявам се успях да ви убедя – даже много преди него. Ние сме родени победители. Но просто сме го забравили. Или никога не сме го знаели… Ако си спечелил в съревнование с 20 милиона равностойни съперници – защо трябва да те плашат един или двама?! Ако си забравил, че си роден победител – просто намери време и начин да си го припомниш! И продължи напред. Защото си обречен на успех!
Сега вече знаете…

неделя, 9 януари 2011 г.

Оптимистично

     Ако сте се събудили днес сутринта по-скоро здрави, отколото болни, то вие сте по-благословени от онзи милион хора, които не са доживяли края на седмицата.

       Ако в хладилника ви има продукти, ако на гърба на стола ви висят дрехи, а над главата ви има  покрив, то вие сте по-богати от 75% от населението на нашата планета.

        Ако в джоба ви има пари или имате сметка в банката, то вие сте сред 8-те % най-богати хора на Земята.
          
        Помнете това и всеки ден благодарете на щастливата си съдба.

Началото

 Винаги има първи път. И всяко начало е трудно. Някъде четох, че началото било наполовина свършена работа. Това ме подтикна най-сетне да си направя блог. Първият в живота ми. Някой може да ми се присмее, но работата е там, че аз съм "визуал" - обичам живите контакти очи в очи. Фейс ту фейс, така да се каже. И все още ги предпочитам.
    Технологиите, обаче, се развиват и по-добрият вариант е да ги използваме, а не игнорираме. Наскоро видях статистика, според която ако Facebook бе държава, то тя щеше да е трета в света по численост на населението, след Китай и Индия.
     Когато фактите говорят,  боговете мълчат. Така, че ето ме и мен, новият жител на държавата Интернет.
    Здравейте. Приятно ми е да се запознаем.